Утайка

 Значи той е на 16. Става сутринта и не знае защо става, закусва незнайно защо ... а чакай, не...нещо му стърже стомаха просто ! Ама може и без това да се мине, защото има 7 пропуснати повиквания и хора се оказват на места, звучащи интересни и като цяло, какво му пука на него дали ще яде !?

Станал си е облечен и директно нахлузва кецовете, телепортира се до масата в кухнята, където го чакат 5 лв и по същия бърз и невидим начин се изнизва от вкъщи.

Ако си мислите, че му се случва нещо особено, грешите.

За сметка на това, обаче, тя е на 17. Събужда се и вече знае какво да си облече, успява да се справи за изумителните 7,4 мин ( поздравява се за това ), изпърхва до кухнята, където се стопява в обятията на баща си, за което е възнаградена с 10 лв и обещава да я кара "умната!"

Закусва половин грейпфруп и едно варено яйце, гарнирани с половин препечена филийка хляб ( поздравява се за това! ) После просто стиска бели зъбки и феерично се взривява в деня си. Да, това е възможно, повярвайте ми.

Вие, мили приятели, сте на по 45. Вие ставате в 6, за да отидете на работа в 8, после да се приберете към 7. Всичко това, за да купите на децата си телевизор, компютър, кола. Купувате си и правото на лично пространство, защото сте много уморени и много изнервени. Купувате си непознаването на вашите деца. Купувате необразованост. Купувате криворазбраната им свобода. И почти щяхте да забравите, но се върнахте обратно до стилажа и си купихте и безсилие пред собствената си грешка. Да, те не знаят какво искат. Да, тях това не ги интересува. Да, героите им са празноглави, богати наследници и неграмотни убийци. Да, те определено се друсат и ще трябва да ви посмачкам с това, но ДА те изобщо не обичат себе си и дори не го осъзнават. Не са ли много горки ?

Нека сега заговорим по същество и да се върнем към заемите ви и неидването на това увеличение на заплатата, което чакате от година и половина. Или по-добре за чудесния факт,че плащате баснословни суми за образованието на наследниците си, а такова няма. На негово място има някакъв виц. Вие знаете това, но този ви е от онези, които са  "смешни вътрешно". Само ще си прошепнем за погрома в личния живот. Я, по-добре да помълчим.

Минута мълчание.

"Ми какво да ти кажа, мойто момиче. То кафето си знае по-добре от мен. Ето на, ще се ожени, ще намери хубава работа, ще го обичат колегите, ще пътува...Ето!- път!..."

А той, човека, едничкия син, си топи краката в утайката на радиоактивната река, гризе зелен морков, слънцето го пече, топло му е и въобще не го е** !

скорошно отдавна.

долината на президента
пуловерът с объркан пол
лунната несвяст
дните и нощИте

ние сме завинаги.

дори когато не сме.

моляфото:ЙО

Re: Моите 10 малки (мръсни) тайни АЗ ЗНАМ, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ - АМА ВИЕ ЗНАЕТЕ ДАЖЕ ПО-МАЛКО (ПОНЕ ЗА МЕН)!

1.Откраднах веднъж символична сума от родителите ми и съвестта ми така ме разяде,че нито можах да си призная, нито да ги похарча. Подарих ги на момиче, което не понасях и то си купи Барби. Да съм била втори клас и копнееща за някакво зверско физическо наказание. Съвестта е най-ужасното парче мечка на света! А!

2.Много малко вероятно е някога да спра цигарите. Доставят ми доста мерзко удоволствие,защото с тях общувам по-лесно. До всички, на които съм заявявала нещо различно - следващия път ми предложете един цигар. И като цяло ... никога няма да откажа.

3.Непостоянството ми стига докъдето и орловия поглед не стига. В главата си имам таблица : което непостоянство е по-долно получава повече точки. Класацията неизменно води пиенето, а на дъното е брането на забранени плодове - там съм супер постоянна.

4.Оправдавам всичките си грехове под предтекст,че съм го направила с добро чувство. Доста съм си убедителна, но това никога никого не е топлило.

5.Ужасена съм от личностния провал!

6.Неизменно мисля на английски, върша два пъти повече мисловна дейност, защото всичко трябва да превеждам. Така че понякога ви гледам и си мисля : "you stupid fuck! get yourself together and squeeze that pimple!", а казвам нещо много по-удобно и приемливо.

7. Независимо каква цифричка сложите в тази класация, никога няма да споделя най-големите си тайни. Не знам дали някоя от мацките го е направила...ако да, ГРЕШКА!

8.Когато съм недоволна от себе си често на повърхността излиза като безпочвени обвинения към другия човек, който направо се чуди защо съществувам и как може точно ТАЗИ кифла да му дудне в този момент. После обикновено се разсърдвам и трябва да ми се извинявате.
Тъй като е удобен момента - Иване, извинявай за огромните скандали от малките ми ЛИЧНИ причинички. Ужасна лупа съм.

9. Няма по-велико създание на тази планета от мен! Всичко знам, всичко мога, обичам всичко, дори и лъжата, искам света да се взриви в мен и аз в него. Той е толкова добър към мен, че просто трябва да съм го заслужила ПОНЕ бъдейки себе си ... е гати съкровището дето съм!
За тези, в които не живее тази тайна - смърт!

10.Тайни освен с комбайни ИЗОБЩО не се сещам с какво се римува. В час по рима - слаб две. Когато вниманието е върху мен не мога ГЪК! да кажа, но само гледайте докато ви няма ... опа..няма как да стане. Еми, изпуснAли сте... хахаха!


На чисто ли сме? or should I say "ARE WE CLEAR?" :)

Леда и други бедствия: вол.1 крава3

Докато седял в собственото си графство, (е, поне това на неговия баща ) царският син с нестандартно призвание решил,че хората са отчайващи с техните хороскопи и ходене по голяма нужда. Те идвали при него като при душеприказчик, като при непознат другар, като при случайно срещнат гадател. Той ги изслушвал, изчислявал, гледал през телескопи и накрая заключавал: „Пичка, путка, кръв от жаба ... е заклинанието за забрава.”

Царевичът бил звездоброец по образование и музикант по душа. Комбинацията от двете го превръщала в дребен мошеник и алкохолик, но все пак бил наследникЪТ!

Общо взето бил неуязвим за хорските приказки. Чистачките в двореца казвали,че „не се бара!”, а той казвал на чистачките „Фчт! Фчт! Фчт!”

Самотник бил този Юджийн. ( отгоре на всичко той живеел в страна, в която всички се казвали Спас. Само баща му се казвал Диего и за нещастие кръстил сина си на своето алтер-его – Юджийн, по майка – Майк.)

Та стигнахме до там, че Юджийн бил самотник и не намирал особено щастие в света на цифровия театър и кабелната опера. Баща му, Едмонд, редовно канил знатни дами в двореца, коя от коя по-УБАВИ! Едната, прочута заради невероятните си познания по фотография, друга ставала невидима, трета летяла, а четвърта имала убийствени гърди. Юстъс бил вежлив звездоброец и на никоя не отказвал, правил им астрални карти, обичал ги по своему, но душата му пеела приспивна песен за САМ всяка нощ.

След поредната такава песен (приближаваща се до фениксовата предсмъртница по трели) Юрта заспал потен и неспокоен сън.

Сънувал гола жена да прави светлинни магии срещу кофа за боклук. Тя просто била толкова гола,че той, галантният, понечил да я завие с плаща си на звезди. Тя се разпищяла и разцепила мрака, съня и стъклото на коняра.

Юбчо се сепнал. Замислено всмукнал от графския табак и решил,че съществува само едно място, където може да намери отговори на своите въпроси.

- Напред! Към блатото Мастиковец, обвито във вечна дамла, мараня и самодиви! Само там съм свръхчовек! (Ницше, някой си, също се бе явил на Джоко в един от по-пророческите му сънища и му беше ебалмайкатавдушатаНАПСИХИКАТА). Минал на пръсти покрай покоите на баща си, този Данделион (глухарче на латински) и се изнизал незабелязан в нощта.

Блатото го очаквало все така блатски. То било негов блат в психична нужда и тегоба. Приседнал Джанго и заридал ...

В този миг из мастичения хейз (между другото графството се занимавало с добив и износ на мастичен квас, който примлясквал на места, точно такива.) бризгнула една морава жаба и кацнала на джойнта, излизащ от устата на вкочанен вече наркоман...

- Eй, пусни ми онова парче, дето на приема в двореца го свириха! Моля те! – казала жабата и си дръппнала от джойнта ( на умрелия )

Стеснен, звездоброецът се замислил дали може да възвърне някакъв спомен от тогава, но уви.

-         Аз съм Майк – промълви тийнейджърски.

-         И на кого си кръстен?

-         На майка ми. По баща съм чичо.

-         Приятно ми е, аз съм леля. Мила и добра, владееща мусаката, но не и баницата. Към момента – жаба в местния Мастиковец.

-         Жабо, как се зовеш?

-         Петуния.

-         Мушкато, дойдох да търся отговори и не смятам да те оставя да говориш много.

-         Няма проблем – през дръпка изсъскала жабата – Бринг ит оооооооон!

И така те мълчаха в парите няколко светлинни години ...

-         Жабо, зеленият химикал на боговете е към края си, налага се да помислим за развръзка. Обичам те!

-         Юбре, ако трябва да съм честна, тук в блатото не се живее. За мен развръзка е,че сега си мълчим въпреки голите танцуващи самодиви пред нас. Това Вселенско Мълчание ни прави абсолютно единствени, велики мъдреци. Дали сме един за друг,не знам, но чувам мелодията в главата ти. В моята също звучи, но изсвирена от неопитен млад бард. Мисля, че ще създадем грозно генетично изменение с любовта си и шанса да останем в митологията като други подобни, е минимален. Но ето ни, тук, не можем да си тръгнем от тоя прогнил бряг... не можем нищо да си кажем, което да оправдае тоз недъг!

Обичам те откакто си поседнал.

Обичам те откакто ме сънува.

Обичам те откакто ми показа,че можеш да правиш пробойни.

-         Много приказваш, жабо! Хайде да те целувам,че да видим от теб ще излезе ли нещо.

-         Преди да ме целунеш ще ти дам един безплатен съвет – Не си купувай мърша!

Но Юлий не дочакал и страстно целунал жабата! С език! С емоция!

Пейзажът се разклатил, парите се сгъстили, земята се тресяла, гората ги поглъщала (хапът тъкмо ги въртял).Двамата в целувката стояли като щрауси със затворени очи, докато покрай тях фучал не един свят.

Принцът, като мъж, решил супер бързо да отвори очи и да стане господар на ситуацията и КАКВО ДА ВИДИ !?

Лунна пътека в гладко черно море, по прибоя налягали влюбени гълъби, зад гърба му барна, но приятна дандания ... преглътнал и се обърнал надясно.

Там, с устни готови за целувка, стоял Сашко Пътеката, лакирал си ноктите и попитал:

-         К’во стана с тея самодиви, бе брато !?

Изводи: Не всяка жаба е жаба, но повечето са.

               Един принц значи много.

Леда и други бедствия: вол.1крава2

Пладнето падна случайно и то само, за да успее в залитането си да търкулне питката на една не само лятна история. Малко и есенна, но
незнайно дали зимна.
С падането и обира се оказа пладнешки.
Пълен погром над телесните рецептори на тълпата. Само междуметия и тук-таме вопъл прелитаха из човешкия хаос с кординати 24:42
(ужасен брак между паралел и меридиан, резултирал само с неизвестни за релефа форми и географски извращения.)
Ако вече имате нужда от герой, ето го и него! Влиза в кадър на забавен ( и в двата смисъла ) каданс и с три крачки взима
шестотинметрието до ядрото на драмата.
-Кво става тука?...
-Питам Ви? - добави за кураж Иларийон по прякор Лари и повдигна лява гръд, за да блесне на слънцето шерифската му звезда.
Незнайно защо, тълпата замря. Многобройната такава, при това.
Има хора, които просто владеят ситуациите.
-Мане, докладвай! - обърна се Лари към местния, обсебен от него тъпак.
-Ами... мАни, мАни! - рече Мане - пак събрахме града.   
-Мане, подробности Мане, детайли! Всичко!
-Минавах само, уж случайно,точно когато яхвахте своя мустанг... тъй героично. Загледан бях в отдалечаващата Ви се точка, когато гърбът ми
потръпна от скандална вибрация! Вибрафон! Риба - авийион!
-И?
-Срам! Затворих очи, за да не гледам, но ушите ми, скверни, дочуха за обира в дома на фотографа.

В градчета като това, в които има коневръз, фотографът (поне един на брой ) е неизбежен.

Лари присви очи срещу налегналото го слънце и облизвайки капката пот от върха на носа си, въздъхна: "артисти..."

-И? Пари? Материали? Дискредитиращи артефакти? Какво е взетото?
-Уви...жена му, г-дин шерифе.
-Как, посред пладне, се краде жена, бе Мане?
-На гръб, гусин маршал.

Лари се замисли - феномен, имайки предвид ежедневната оспорвана борба на двете му мозъчни клетки.
Изпуфтя. Пак пробва.
-... артисти! - се получи накрая.
-Конформисти!, гсин ФЕЛДмаршал...Партизани!

Лари се огледа из все още смълчаната тълпа и забеляза фотографа Зингер, сломен и по тиранти, да си пази сянка с длан.
-Зингер!- провикна се шерифът - Недоумявам!
Срещна безпомощните му, познали унижението очи и реши,че ВСЕ ПАК ще продължи да си върши работата.
-Колко бяха? Разпознахте ли някого? Особени белези и устен портрет, в случай, че НЕ ?
- ...
Недокоснат, шерифът продължи:
-Жена Ви...Петуния, нали? В будно, адекватно, трезво, правомощно състояние ли е била по време на обира? Перпендикулярно?
Водоравно?
-...Жена ми вече лежи на чужди плещи. Тук въпроса ще да се намести между диамантения пръстен на лявата й ръка и облигациите
на стойност един милион, които в момент на страст скрих в корсета й.
-Някой могат, други - не. - мъдро заключи Лари и с отработени жестове се зае да разтурва множеството.

***
По-късно същия следобед фотографът и шерифът отпиваха от топлите си бири, опрени на коневръза, дъвчеха тютюн и разсъждаваха
над коварното пладне.
Единият плю.
Другият след малко.

- Зингер, обяснете ми как се стигна до тук.
-Лари, ти хвани оня музикант, пък аз ще ти кажа докъде ще стигаме две седмици поред. Парите са за да ги къташ в
неслучайни корсети.

Единият плю.
Другият тръгна да души.

***

Макс беше притихнал в почуда и наблюдаваше спящата в сеното Петуния. Разсъждаваше над това как е възможно да не се е сетил
да използва куфар, а е взел цяла жена с цялата й фуста!
С тези пари щеше да си купи не инструменти, а хора. Щеше да сформира банда и КРАЙ! на чукането на богати жени !
Не можеше да си обясни защо я беше нарамил и избягал с нея, обаче ... може би защото се смяха с часове и шегата някак преля
в изпълнението на плана или по-малко гейския вариянт с трите опразнени бутилки джин и недокоснатия тоник.
Поумори се в тоя пек.
А тя спеше и не си поплюваше. Би я кръстил Петуния Юнашка, ако не се познаваше с мъжа й.
Забарабани си някаква мелодия с пръсти и реши да развърже корсета ...

***
Излишно е за споменаване, че в прерията няма кой знае колко скришни места. Я някой хамбар, я - пещера, я - ферма на дружелюбни
мразители на правителството. Липсата на скривалища и опции влияе пряко и е предопределяща манталитета на местното население,
затова разказът как Лари, покръстен Иларийон, намери бегълците, ще бъде прескочен.

***

Петуния се събуди от потропващия махмурлук и не се успокои много като осъзна,че е полугола.
Огледа се мътно.
Лентата бавно започна да се връща и тя се подсмихна...С милиони в корсета, със страшен, мощен мъж, отвлечена, невинна
и горка - ПЕРФЕКТНО! Най-сетне КРАЙ! на скучната робия и край! на насилието над търпението й! Никога повече нямаше
да види как някой ходи по голяма нужда на отворена врата или плюе навсякъде. От тук - в Холивуд при обноските !
Не, че беше лошо момиче, просто беше млада, нагла и развратна и същността й налагаше да избяга с парите му.
Доволно отпускаща се върху сламата, тя понечи да докосне бъдещето си и пъхна ръка под корсета.
Секунда на студена пот.
Три секунди на паника и тя осъзна,че е сама и безпарична, ПОЛУГОЛА в хамбар на майната си и освен това - измамена!
Адът на всички жени едновременно я погълна.

***
Вече не беше пладне.
Сезонът се беше вкочанил и скоро нямаше да е друго освен лято.
Лъчите на залязващото слънце класически огряваха самият абсурд.
Макс висеше надолу с главата.Вопли.Стонове.Удари.
Валяха облигации.
Лари налагаше с назидателната шерифска показалка и от челото през носа и към брадата се сипеше колоритен водопад.
Капка кръв дразнещо бавно се отрони и падна на прашен камък...
Лари се сепна.
Макс чу само ехото на нещо из прерията.
Лари погледна невиждащо и се строполи с пресен барутен каньон между веждите.
Макс осъзна,че има подобна в коляното и изхриптя.

В момента, в който отново можеше да се концентрира осъзна, че Петуния събира разлетели се облигации
в бясна надпревара с вятъра, който вече със сигурност си беше взел солидна такса невнимание.
Извика я.
Вместо да му отговаря тя приближи, преряза въжето и го остави грубо да падне на земята. Преброи пет листа и
ги напъха в джоба му: "за кон..."
Завърза корсета, прибра в него останалите листи, свали пръстена от ръката си и го сложи в ръката на Лари: "за Зингер..."
Понечи да тръгне, но се върна, взе петте листа от джоба на Макс, взе си пръстена от ръката на трупа, яхна шерифския мустанг и потъна в нощта като истинска дъщеря на уестърна.

Само дето вече уестърни няма ...
защо?

П.С. Всички велики любовни истории са обречени.

За жените, които го могат ! Tribute !

Обичаме те, Моника !!!

Дита, наздраве за моментите, когато се къпеш в огромна чаша с шампанско !

Марион, ти си икона ! 

Ева Грийн !!! Благодаря ти за сцената с ваната и за пушенето. Никой не може като теб.

стомашни оригами ...

it's a sickness ...

Да се изразявам ли с чужди творби ?

I lost my heart
Under the bridge
To that little girl
So much to me
And now I'm old
And now I holler
She'll never know
Just what I found

That blue eyed girl
She said "no more"
That blue eyed girl
Became blue eyed whore
('came blue eyed whore)
Down by the water
I took her hand
Just like my daughter
Won't see her again

Oh help me jesus
Come through this storm
I had to lose her
To do her harm
I heard her holler
I heard her moan
My lovely daughter

I took her home


Little fish. big fish. Swimming in the water.
Come back here, man. gimme my daughter.
Little fish. big fish. Swimming in the water.
Come back here, man. gimme my daughter.
Little fish. big fish. Swimming in the water.
Come back here, man. gimme my daughter ....

Music to make love to your old lady by

After all our dreams went down
Sinking for our very eyes
Still echoing the sound
Oh, the frozen dreadful cries

Witnessed the passing of our only loves
Lose a battle to the sea
Why did you choose my only love?
It could have easily been me

But it seems there was some other plan
One I don't care to understand
In the refuge of these foreign arms
I could find your holy land

How can it be that we defy this tragedy
From this lifeboat in the dark
Is it wrong that we could come together?
Wind and sorrow bear a spark

In our soul and desperation
Truest thing we'd ever known
But to admit that to the world would be blasphemy
Just to show we had our ground

How can it be that we defy this tragedy
From this lifeboat in the dark
Is it wrong that we could come together?
Wind and sorrow bear a spark

Греха струи от жената като неприятен резултат от любовта между брат и сестра.
Неудобно, но факт.
Уродливо, но брак - нечий любим омоним.
Аз съм тази нечия и нагло захапвам ябълката, капе
по гърдите и бедрата ми ... това изобщо не е твоята градина,
това е моята си присъда.
Затова единствено ходя облечена, г-да съдебни знаменатели.
Най-малкото ви общо кратно ме създаде тъй ябълколюбива.

http://www.youtube.com/watch?v=Z6usrphVK6A&feature=PlayList&p=CF33A9678FCB710A&playnext_from=PL&index=0&playnext=1

"Мислите ми, потънали в някакво арабско забвение, зад фередже сред опиумен дим,
а мечтите ми в килия дълбаят по стената "йо - хо - хо" ..."

the eye plant

"And how to write the poetry
of this unpoetic second?
Only by underlining its insignificant hole
we can understand why we don't deserve to see anymore.

So brake your 3D glasses,
unplug your eyeballs
and plant them in the last good soil
of this Earth.

Pay the birth of your own future
and never care that you're blind in this Nothing.
For it is worth it to BE
in a world, created by the phoenix of your blooming eyes..."

мигренозна сутрин.

Болката все още съществува под заблудената от аналгетика повърхност на мозъка. Пулсира и напомня за себе си и за края ми, кучката.
Какво да я правя и тя е дете от плътта ми както другите ми деца. Дори ненавистта не я убива, нищо не я убива, както не можеш да нараниш създаденото от теб. Посягането ти все се сблъсква с невидимия щит на съжаляването пред Господ, все едно някой или нещо съществува, за да ни съди.
Стоиш и търпиш, играеш го светец пред олтара на измислените си идоли, забравил за Бога на Истинската Истина, живеещ в теб и лека-полека се изкривяваш, ставаш гъвкав, надуваем розов балон.
Така лесно сдъвкваем от някоя друга неизлечима кучка.

ПУСтини

чувствам жената и пустинята много близки. Каква по-голяма утеха за самотния мъж от безкрайните извивки на пясъчните дюни. Те завързват с кърпа очите му и го завъртат нечетен брой пъти в средата на арабски харем. Оставят го сам, с изострени сетива и непреодолим копнеж , сам сред въздух затрептял от женственост.
Горкия самотник пред пустинната гледка...
Горката пустиня пред истинската жена. Събрала в себе си безкрайната шир, те оставя без следа и ти се губиш, умираш от жажда и от красота. Всяка нощ е мистерия, а всяка сутрин - надежда ... и пак остава безгранична с място за много последни минути.
При все това гърдите й са колкото мъжка длан! Да я обхванеш цялата, да я покриеш с тяло, да остане твоя с цялата си шир.
В единия случай си обгърнат от звукопоглъщата тишина, на романтична среща с въображението си.
В другия случай подписваш уволнението на 2/3 от плановете си и доброволно встъпваш в плен на всичко, което си мислиш,че притежаваш.
Това е най-общото между тях двете, пустиня и жена, мислиш си,че си по-силен от нея, че можеш да обявиш - Това е мое ! ... Но и в двата случая пада нощта и ти показва колко всепроникващ може да е един студ, как можеш да го запомниш завинаги.
Коварна история...

дъжд - овно - st.

Обичам звука на дъжда, достигащ до мен в моята таванска ниша. Знам, че нежната вода гали иначе самотния ми и невидим прозорец. Стотици малки погалвания.
Той е така добър, моят прозорец, показва ми всичките вселенски чудеса. Разкрива душата си пред мен, разтваря капка концентриран свят в моята чаша вода.
От благодарност понякога светвам лампата, напомням му да не губи надежда. Така и двамата пращаме сигнал към Голямата Енергия. Кой знае, може две пиленца да си свият гнездо под неговата стряха ... и да го превърнат в символ на пролетта, на живота. Следобед ще хвърлят сенките си на моята стена и може би, наблюдавайки любовния им театър, ще запаля по една лампа и зад зениците си, ще посадя рози на бузите си, ще ширна поле в косите си ... обсипано с полски цветя. И после ще положа жадната му почва под дъжда и ще го оставя да напои и мен , както пои нуждата от нежност на моя прозорец.
И после всички заедно ще хвърляме сянка на една от четирите стени на нечии чужд живот ... и ще обичаме да чуваме звука на дъжда, достигащ до неговата таванска ниша ...