Болката все още съществува под заблудената от аналгетика повърхност на мозъка. Пулсира и напомня за себе си и за края ми, кучката.
Какво да я правя и тя е дете от плътта ми както другите ми деца. Дори ненавистта не я убива, нищо не я убива, както не можеш да нараниш създаденото от теб. Посягането ти все се сблъсква с невидимия щит на съжаляването пред Господ, все едно някой или нещо съществува, за да ни съди.
Стоиш и търпиш, играеш го светец пред олтара на измислените си идоли, забравил за Бога на Истинската Истина, живеещ в теб и лека-полека се изкривяваш, ставаш гъвкав, надуваем розов балон.
Така лесно сдъвкваем от някоя друга неизлечима кучка.
No comments:
Post a Comment