Пладнето падна случайно и то само, за да успее в залитането си да търкулне питката на една не само лятна история. Малко и есенна, но
незнайно дали зимна.
С падането и обира се оказа пладнешки.
Пълен погром над телесните рецептори на тълпата. Само междуметия и тук-таме вопъл прелитаха из човешкия хаос с кординати 24:42
(ужасен брак между паралел и меридиан, резултирал само с неизвестни за релефа форми и географски извращения.)
Ако вече имате нужда от герой, ето го и него! Влиза в кадър на забавен ( и в двата смисъла ) каданс и с три крачки взима
шестотинметрието до ядрото на драмата.
-Кво става тука?...
-Питам Ви? - добави за кураж Иларийон по прякор Лари и повдигна лява гръд, за да блесне на слънцето шерифската му звезда.
Незнайно защо, тълпата замря. Многобройната такава, при това.
Има хора, които просто владеят ситуациите.
-Мане, докладвай! - обърна се Лари към местния, обсебен от него тъпак.
-Ами... мАни, мАни! - рече Мане - пак събрахме града.
-Мане, подробности Мане, детайли! Всичко!
-Минавах само, уж случайно,точно когато яхвахте своя мустанг... тъй героично. Загледан бях в отдалечаващата Ви се точка, когато гърбът ми
потръпна от скандална вибрация! Вибрафон! Риба - авийион!
-И?
-Срам! Затворих очи, за да не гледам, но ушите ми, скверни, дочуха за обира в дома на фотографа.
В градчета като това, в които има коневръз, фотографът (поне един на брой ) е неизбежен.
Лари присви очи срещу налегналото го слънце и облизвайки капката пот от върха на носа си, въздъхна: "артисти..."
-И? Пари? Материали? Дискредитиращи артефакти? Какво е взетото?
-Уви...жена му, г-дин шерифе.
-Как, посред пладне, се краде жена, бе Мане?
-На гръб, гусин маршал.
Лари се замисли - феномен, имайки предвид ежедневната оспорвана борба на двете му мозъчни клетки.
Изпуфтя. Пак пробва.
-... артисти! - се получи накрая.
-Конформисти!, гсин ФЕЛДмаршал...Партизани!
Лари се огледа из все още смълчаната тълпа и забеляза фотографа Зингер, сломен и по тиранти, да си пази сянка с длан.
-Зингер!- провикна се шерифът - Недоумявам!
Срещна безпомощните му, познали унижението очи и реши,че ВСЕ ПАК ще продължи да си върши работата.
-Колко бяха? Разпознахте ли някого? Особени белези и устен портрет, в случай, че НЕ ?
- ...
Недокоснат, шерифът продължи:
-Жена Ви...Петуния, нали? В будно, адекватно, трезво, правомощно състояние ли е била по време на обира? Перпендикулярно?
Водоравно?
-...Жена ми вече лежи на чужди плещи. Тук въпроса ще да се намести между диамантения пръстен на лявата й ръка и облигациите
на стойност един милион, които в момент на страст скрих в корсета й.
-Някой могат, други - не. - мъдро заключи Лари и с отработени жестове се зае да разтурва множеството.
***
По-късно същия следобед фотографът и шерифът отпиваха от топлите си бири, опрени на коневръза, дъвчеха тютюн и разсъждаваха
над коварното пладне.
Единият плю.
Другият след малко.
- Зингер, обяснете ми как се стигна до тук.
-Лари, ти хвани оня музикант, пък аз ще ти кажа докъде ще стигаме две седмици поред. Парите са за да ги къташ в
неслучайни корсети.
Единият плю.
Другият тръгна да души.
***
Макс беше притихнал в почуда и наблюдаваше спящата в сеното Петуния. Разсъждаваше над това как е възможно да не се е сетил
да използва куфар, а е взел цяла жена с цялата й фуста!
С тези пари щеше да си купи не инструменти, а хора. Щеше да сформира банда и КРАЙ! на чукането на богати жени !
Не можеше да си обясни защо я беше нарамил и избягал с нея, обаче ... може би защото се смяха с часове и шегата някак преля
в изпълнението на плана или по-малко гейския вариянт с трите опразнени бутилки джин и недокоснатия тоник.
Поумори се в тоя пек.
А тя спеше и не си поплюваше. Би я кръстил Петуния Юнашка, ако не се познаваше с мъжа й.
Забарабани си някаква мелодия с пръсти и реши да развърже корсета ...
***
Излишно е за споменаване, че в прерията няма кой знае колко скришни места. Я някой хамбар, я - пещера, я - ферма на дружелюбни
мразители на правителството. Липсата на скривалища и опции влияе пряко и е предопределяща манталитета на местното население,
затова разказът как Лари, покръстен Иларийон, намери бегълците, ще бъде прескочен.
***
Петуния се събуди от потропващия махмурлук и не се успокои много като осъзна,че е полугола.
Огледа се мътно.
Лентата бавно започна да се връща и тя се подсмихна...С милиони в корсета, със страшен, мощен мъж, отвлечена, невинна
и горка - ПЕРФЕКТНО! Най-сетне КРАЙ! на скучната робия и край! на насилието над търпението й! Никога повече нямаше
да види как някой ходи по голяма нужда на отворена врата или плюе навсякъде. От тук - в Холивуд при обноските !
Не, че беше лошо момиче, просто беше млада, нагла и развратна и същността й налагаше да избяга с парите му.
Доволно отпускаща се върху сламата, тя понечи да докосне бъдещето си и пъхна ръка под корсета.
Секунда на студена пот.
Три секунди на паника и тя осъзна,че е сама и безпарична, ПОЛУГОЛА в хамбар на майната си и освен това - измамена!
Адът на всички жени едновременно я погълна.
***
Вече не беше пладне.
Сезонът се беше вкочанил и скоро нямаше да е друго освен лято.
Лъчите на залязващото слънце класически огряваха самият абсурд.
Макс висеше надолу с главата.Вопли.Стонове.Удари.
Валяха облигации.
Лари налагаше с назидателната шерифска показалка и от челото през носа и към брадата се сипеше колоритен водопад.
Капка кръв дразнещо бавно се отрони и падна на прашен камък...
Лари се сепна.
Макс чу само ехото на нещо из прерията.
Лари погледна невиждащо и се строполи с пресен барутен каньон между веждите.
Макс осъзна,че има подобна в коляното и изхриптя.
В момента, в който отново можеше да се концентрира осъзна, че Петуния събира разлетели се облигации
в бясна надпревара с вятъра, който вече със сигурност си беше взел солидна такса невнимание.
Извика я.
Вместо да му отговаря тя приближи, преряза въжето и го остави грубо да падне на земята. Преброи пет листа и
ги напъха в джоба му: "за кон..."
Завърза корсета, прибра в него останалите листи, свали пръстена от ръката си и го сложи в ръката на Лари: "за Зингер..."
Понечи да тръгне, но се върна, взе петте листа от джоба на Макс, взе си пръстена от ръката на трупа, яхна шерифския мустанг и потъна в нощта като истинска дъщеря на уестърна.
Само дето вече уестърни няма ...
защо?
No comments:
Post a Comment