чувствам жената и пустинята много близки. Каква по-голяма утеха за самотния мъж от безкрайните извивки на пясъчните дюни. Те завързват с кърпа очите му и го завъртат нечетен брой пъти в средата на арабски харем. Оставят го сам, с изострени сетива и непреодолим копнеж , сам сред въздух затрептял от женственост.
Горкия самотник пред пустинната гледка...
Горката пустиня пред истинската жена. Събрала в себе си безкрайната шир, те оставя без следа и ти се губиш, умираш от жажда и от красота. Всяка нощ е мистерия, а всяка сутрин - надежда ... и пак остава безгранична с място за много последни минути.
При все това гърдите й са колкото мъжка длан! Да я обхванеш цялата, да я покриеш с тяло, да остане твоя с цялата си шир.
В единия случай си обгърнат от звукопоглъщата тишина, на романтична среща с въображението си.
В другия случай подписваш уволнението на 2/3 от плановете си и доброволно встъпваш в плен на всичко, което си мислиш,че притежаваш.
Това е най-общото между тях двете, пустиня и жена, мислиш си,че си по-силен от нея, че можеш да обявиш - Това е мое ! ... Но и в двата случая пада нощта и ти показва колко всепроникващ може да е един студ, как можеш да го запомниш завинаги.
Коварна история...
No comments:
Post a Comment