Леда и други бедствия: вол.1 крава3

Докато седял в собственото си графство, (е, поне това на неговия баща ) царският син с нестандартно призвание решил,че хората са отчайващи с техните хороскопи и ходене по голяма нужда. Те идвали при него като при душеприказчик, като при непознат другар, като при случайно срещнат гадател. Той ги изслушвал, изчислявал, гледал през телескопи и накрая заключавал: „Пичка, путка, кръв от жаба ... е заклинанието за забрава.”

Царевичът бил звездоброец по образование и музикант по душа. Комбинацията от двете го превръщала в дребен мошеник и алкохолик, но все пак бил наследникЪТ!

Общо взето бил неуязвим за хорските приказки. Чистачките в двореца казвали,че „не се бара!”, а той казвал на чистачките „Фчт! Фчт! Фчт!”

Самотник бил този Юджийн. ( отгоре на всичко той живеел в страна, в която всички се казвали Спас. Само баща му се казвал Диего и за нещастие кръстил сина си на своето алтер-его – Юджийн, по майка – Майк.)

Та стигнахме до там, че Юджийн бил самотник и не намирал особено щастие в света на цифровия театър и кабелната опера. Баща му, Едмонд, редовно канил знатни дами в двореца, коя от коя по-УБАВИ! Едната, прочута заради невероятните си познания по фотография, друга ставала невидима, трета летяла, а четвърта имала убийствени гърди. Юстъс бил вежлив звездоброец и на никоя не отказвал, правил им астрални карти, обичал ги по своему, но душата му пеела приспивна песен за САМ всяка нощ.

След поредната такава песен (приближаваща се до фениксовата предсмъртница по трели) Юрта заспал потен и неспокоен сън.

Сънувал гола жена да прави светлинни магии срещу кофа за боклук. Тя просто била толкова гола,че той, галантният, понечил да я завие с плаща си на звезди. Тя се разпищяла и разцепила мрака, съня и стъклото на коняра.

Юбчо се сепнал. Замислено всмукнал от графския табак и решил,че съществува само едно място, където може да намери отговори на своите въпроси.

- Напред! Към блатото Мастиковец, обвито във вечна дамла, мараня и самодиви! Само там съм свръхчовек! (Ницше, някой си, също се бе явил на Джоко в един от по-пророческите му сънища и му беше ебалмайкатавдушатаНАПСИХИКАТА). Минал на пръсти покрай покоите на баща си, този Данделион (глухарче на латински) и се изнизал незабелязан в нощта.

Блатото го очаквало все така блатски. То било негов блат в психична нужда и тегоба. Приседнал Джанго и заридал ...

В този миг из мастичения хейз (между другото графството се занимавало с добив и износ на мастичен квас, който примлясквал на места, точно такива.) бризгнула една морава жаба и кацнала на джойнта, излизащ от устата на вкочанен вече наркоман...

- Eй, пусни ми онова парче, дето на приема в двореца го свириха! Моля те! – казала жабата и си дръппнала от джойнта ( на умрелия )

Стеснен, звездоброецът се замислил дали може да възвърне някакъв спомен от тогава, но уви.

-         Аз съм Майк – промълви тийнейджърски.

-         И на кого си кръстен?

-         На майка ми. По баща съм чичо.

-         Приятно ми е, аз съм леля. Мила и добра, владееща мусаката, но не и баницата. Към момента – жаба в местния Мастиковец.

-         Жабо, как се зовеш?

-         Петуния.

-         Мушкато, дойдох да търся отговори и не смятам да те оставя да говориш много.

-         Няма проблем – през дръпка изсъскала жабата – Бринг ит оооооооон!

И така те мълчаха в парите няколко светлинни години ...

-         Жабо, зеленият химикал на боговете е към края си, налага се да помислим за развръзка. Обичам те!

-         Юбре, ако трябва да съм честна, тук в блатото не се живее. За мен развръзка е,че сега си мълчим въпреки голите танцуващи самодиви пред нас. Това Вселенско Мълчание ни прави абсолютно единствени, велики мъдреци. Дали сме един за друг,не знам, но чувам мелодията в главата ти. В моята също звучи, но изсвирена от неопитен млад бард. Мисля, че ще създадем грозно генетично изменение с любовта си и шанса да останем в митологията като други подобни, е минимален. Но ето ни, тук, не можем да си тръгнем от тоя прогнил бряг... не можем нищо да си кажем, което да оправдае тоз недъг!

Обичам те откакто си поседнал.

Обичам те откакто ме сънува.

Обичам те откакто ми показа,че можеш да правиш пробойни.

-         Много приказваш, жабо! Хайде да те целувам,че да видим от теб ще излезе ли нещо.

-         Преди да ме целунеш ще ти дам един безплатен съвет – Не си купувай мърша!

Но Юлий не дочакал и страстно целунал жабата! С език! С емоция!

Пейзажът се разклатил, парите се сгъстили, земята се тресяла, гората ги поглъщала (хапът тъкмо ги въртял).Двамата в целувката стояли като щрауси със затворени очи, докато покрай тях фучал не един свят.

Принцът, като мъж, решил супер бързо да отвори очи и да стане господар на ситуацията и КАКВО ДА ВИДИ !?

Лунна пътека в гладко черно море, по прибоя налягали влюбени гълъби, зад гърба му барна, но приятна дандания ... преглътнал и се обърнал надясно.

Там, с устни готови за целувка, стоял Сашко Пътеката, лакирал си ноктите и попитал:

-         К’во стана с тея самодиви, бе брато !?

Изводи: Не всяка жаба е жаба, но повечето са.

               Един принц значи много.