Обичам звука на дъжда, достигащ до мен в моята таванска ниша. Знам, че нежната вода гали иначе самотния ми и невидим прозорец. Стотици малки погалвания.
Той е така добър, моят прозорец, показва ми всичките вселенски чудеса. Разкрива душата си пред мен, разтваря капка концентриран свят в моята чаша вода.
От благодарност понякога светвам лампата, напомням му да не губи надежда. Така и двамата пращаме сигнал към Голямата Енергия. Кой знае, може две пиленца да си свият гнездо под неговата стряха ... и да го превърнат в символ на пролетта, на живота. Следобед ще хвърлят сенките си на моята стена и може би, наблюдавайки любовния им театър, ще запаля по една лампа и зад зениците си, ще посадя рози на бузите си, ще ширна поле в косите си ... обсипано с полски цветя. И после ще положа жадната му почва под дъжда и ще го оставя да напои и мен , както пои нуждата от нежност на моя прозорец.
И после всички заедно ще хвърляме сянка на една от четирите стени на нечии чужд живот ... и ще обичаме да чуваме звука на дъжда, достигащ до неговата таванска ниша ...
No comments:
Post a Comment