Тази мисъл обитаваше главата на мъничкия Хъ-ся – чи, докато провеждаше обичайното си следене иззад ъгъла. Хъ направо се сливаше с пейзажа, като уличен портрет на концентрацията. Дясното му око, присвито и залепено за стената, само подхранваше активността на лявото, което изскочило от орбитата си наблюдаваше какво става отвъд ъгъла. Три-четири косъма от косата на Хъ създаваха работа за устните и дъха му, защото постоянно му пречеха на видимостта. Тялото му беше като навита пружина, треперещо от готовност за действие. „
Мъничкият Хъ - проекция на вдъхновението на писателя Ноел. Даже Хъ е по-висок, по-пълен, по-съществуващ, някак си, от вдъхновението на Ноел. Пръстите на твореца барабанят по клавишите на машината, а върху белия лист, вместо гениални фоерверки на мисълта, мъничкият ХЪ все така тъне в подробностите си. Вече не му достига въздух в този напрегнат полускок. Зад преекспонираните му черти се ражда една молитва: „ Моля те, Боже, който си ме напрегнал тук, моля те само за едно – нека поне веднъж да успея да изскоча иззад този ъгъл и да нацеля някой правилен момент !”
„Г-дин Правилен от царствената ( в едни по-прежни времена) фамилия Момент се потеше трескаво в разкоша на своето следобедно кресло. Днес бе денят. Датата, предсказана от злокобната врачка. Господинът беше почти добър човек откакто мръсната циганка му предсказа, че ще умре точно на 18.11.2011 г. Постара се да върне всичките си дългове, да остави след себе си посадено дърво, няколко милиона и един-двама наследници и през цялото време да разказва мрачната история с насмешка и недоверие. От един месец насам се потеше все по-обилно, все по-параноично се оглеждаже и чувстваше, че животът го стяга за врата. Датата естествено настъпи и сега всичко се изплъзваше от смисъла си, някак така със звука „жлуп”.”
Вдъхновението на Ноел имаше много, много, много тежка нощ. Едва се ориентира накъде да подхване след като го изгониха от бара. Грабна нечия шапка от земята и се отправи към дома с надеждата да спи поне три години. Нищо конкретно не го интересуваше освен, може би, следващата крачка. В замаението си пропусна две самодиви, няколко екстремни разминавания със смъртта и ред други приключения. Очите му се опитваха да фокусират нещо познато, някаква нишка до дома. Дома. Дома. А! Подминал си беше входа.
Ноел вдигна пръсти от машината, осъзнавайки, че всъщност вдига ръце от себе си. Отегчаваше се сам. Беше си писнал. От три часа щрака като невменяем и шибаният мъничък Хъ дебне зад шибания си ъгъл в очакване на шибания правилен момент. Писателят положи високо чело в дланите си и се замисли колко много тежи една толкова празна глава. В същия момент се сепна от едно „ТРЯССС!” и от едно много мъгляво и гърлено „Скъпа, прибрах се ! ...
„Мъничкият Хъ примижа с пресъхналото си вече ляво око, понасълзи го, потърка го с кокълчетата си. Под клепача му имаше жив звезден мрак. Жив, много по-жив от самия него. Как беше стигнал до този ъгъл сам не знаеше. Майната му на смисъла, Хъ просто искаше да живее спокойно и средностатистически. Не му оставаше нищо друго освен да напусне работа и да тръгне по белия свят. Отвори окото си, сви ръцете в юмруци и реши да излезе от кадър с пирует. Някъде в седмата стотна от секундата и първата трета от скока, десния лакът на Хъ размаза слепоочие и се сгромоляса върху други части от тела.”
„Г-дин Правилен Момент беше добър човек, разумен. Дори в деня на своята предсказана смърт, той реши да пребори страховете си и да излезе за обичайната си разходка по улица „Момина сълза”. Любимата му улица! Тя беше събрала събития като първи целувки, последни сбогоми и посрещания след много време. Караше го да се успокоява. Може би действията от последните мигове на достойния му живот са неговият завет за наследниците му. „Доставяйте си удоволствие до последно!”, сякаш казва той. Сбогом, г-дин Правилен Момент, никой не би могъл да те замени!” – от Опечалените.
Ноел стана от машината и въздъхна: Всичко е под контрол.
Вдъхновението на Ноел си каза, полуфокусиращо пишещата машина: „Ако това е Контрол, всичко е под него ...”
No comments:
Post a Comment