Всяка сутрин точно в 11 часа пред Народния театър „Иван Вазов” в горния десен ъгъл на фонтана, точно по продължение на размаха на ръцете на Желязка ( танцуващата във водите на фонтана статуя ) , започват оцеляването си четирима мургави и белокоси мучачоси. Възрастни, но с най-жизнените очи на света, те грабват саксовете, акордеоните и тромпетите и започват да разливат джаза си из хорските заети сутрини. Какви невероятни класици! Невъзможно е да ги подминеш без да се лишиш от левче, без да поспреш ( уж да си завържеш обувката ) или да поседнеш наоколо. Пръстите ти започват да снапират и устните ти правят: "ч – ч – ччт –ч – ч – ччт" .... Никога никъде не са съществували по-добри джазови алхимици и Желязка неизменно се влюбваше ту в единия , ту в другия, ту - те в нея.
По време на една от паузите тромпетистът Спас поседна, забърса чело и се огледа. С лявото си ухо чу как Тати ( акордеонистът ) изсипа тенекиената кутия в шепата си и започна да брои припечеленото. Мълчаха си, нещо не бяха в настроение, объркаха поне три пъти последното парче. Очите на Спас сами се спряха върху момиче, облегнало лакти върху една от шахматните маси. То беше само и загледано в тях. Макар да се смути, Спас веднага грабна тромпета, готов да изсвири нещо диво и младежко, но в този момент между звука и момичето се натресе група чужденци с млада екскурзоводка. Тя разказваше как е умрял Иван Вазов, а именно от инфаркт, правейки секс на седемдесет и кусур години. Спас успя да фиксира само усмивката на момичето, породена от този факт и веднага наду тромпета. Съживи цялата банда, всички прогърмяха и изведнъж пред Народния стана годно за пребиваване.
Някой разпъна хамак, някой придърпа и целуна, някой се разрови за монети, някой се заоглежда усмихнато, търсейки другите усмивки, а друг сложи един лев в ръцете на костюмиран господин и му прошепна малка тайна. Този друг беше именно момичето. Това не убягна на Спас, той предрече и позна, че господинът приближи и пусна монетата в тяхното канче. Нищо неподозиращият Тати взриви акордеона си в чест на подрънкването.
Спас не можеше да разбере, защо момичето не дойде само.
Това се повтаряше всеки ден, тя беше там, те бяха там, Желязка беше там, костюмирания беше там, а Спас не успяваше да подари на мистериозната сутрешна дама няколко подсвирвания само за нея, да й намигне или подкачи.
Това го побърка малко и Спас започна да тъгува.
Един ден точно в самия край на лятото, тромпетистът се взе в ръце. Между Луис Армстронг и Синя Луна , той напусна музикалното си стадо( това се случваше за пръв път ) и приближи момичето, насочил тромпета си към нея. Беше доста абсурдна гледка.
Тя се притесни, той онемя. Разбра защо бе тъгувал и не му хареса.
Избутвайки количката си към него, тя му подаде ръка и продума:
- enchanté !
Спас леко рухна от неудобство, но вместо устните си долепи до ръката й края на тромпета. Взе си въздух и засвири само за нея, до нея, около нея ... изсвири нея. Когато приключи все още не продумваше. Тя направи знак с ръка и костюмирания дойде да я прибере. Сърцето на Спас проскърца наедно с колелата на количката й.
- Кво става, майна ? – поинтересува се Тати.
- Нищо, тая е няква като в сън ...
- Тц, тц, тц ....е па, Желязка нали е тука .. давай една Синатра за нея, три .... ииии...
No comments:
Post a Comment