between bears ...

Between Bears from Eran Hilleli on Vimeo.

Аз ли съм тази...: X.

Аз ли съм тази...: X.: "Копайте, копайте надолу, момчета надолу, надълбоко, за двама, нищо, че е зима."

не общуваме !

Bottle from Kirsten Lepore on Vimeo.

great things leave marks.

IRC dance movement from . on Vimeo.

Под леглото

Много му бяха сухи пръстите.

Само това можеше да възпроизведе от онзи момент на .. на ...

Имаше и доста осезаемо отсъствие на цветове или по-скоро твърде много присъствие на бяло. Все едно някаква сбирка на целия бял род за снимка и ъпдейт на родословното дърво – от бели бобчета до бяло небе – всичко!

Това би била страхотна снимка, не се сдържа да помисли, „а това е чичо ми Петър, до него леля Стефи...” и опулените, втренчени в бялото картонче очи на някой си.

Абе, какви са сега тези глупости... той трябваше да се концентрира.

Сухи пръсти!!! Можеше да ги усети как се търкат едни в други, как ги гледа..а зад тях....има нещоо ... фон, един цвят – асфалт, килим...пясък !

Прекрасно, само още малко да се напъне и картинката щеше да се подреди.

Не знаеше защо му коства такива усилия да подреди картинката на обикновен спомен. Е, не че беше обикновен... беше специален, единствен, следа ! Но беше ужасно трудно!

Така ... Пръсти, пясък, бяло, многомного бяло ... и някакво погалване. Нещо като експлозия за сетивата, но в душата на едноклетъчно... нещо голямо и малко, сладко и солено, щастливо и тъжно, нещо неустоимо... музика.

Изпърхаха мигли, само за да бъдат пропуснати от най-търсещите полета им очи. Тези очи сега гледаха отвъд прозореца и нещо се бяха навлажнили.

Музиката, приятелю ... най-хубавото от живота!!! Как така ти убягна през последния ... е, наскоро . Значи нещо лятно ще да е било, като детство. Но пръстите му никога не са били сухи, докато беше дете ...

За момент го загложди един пингвин, за когото хич не беше сигурен дали му е приятел или не. Пингвинът говореше с човешки глас и задаваше следният въпрос отново и отново: „Защо се опитваш да си спомниш нещо, което отдавна вече се е стопило в пространството, пич? Поседни, наслади се на слънцето, запали един ... живей за всеки миг, не само за един!”

Какво подяволите? Всичко добиваше наистина особен вид и размери.

Знаеше, че всяко нещо е натоварено с точно определена форма, така че да напасне с друго нещо и заедно да оформят картинката. Знаеше, че тъпият пингвин участва в случката, иначе отдaвна да го беше запокитил в мрака.

Но, хайде да бъдем честни – спомените му представляваха единствена теракотена плочка в бездната, ужасният пингвин ОСТАВА!

Някой влезе в стаята и твърде много се приближи. Разбра по замъгленото облаче чужд дъх на прозореца. Някаква нагла ръка се стовари върху рамото й и присаден към нея глас довърши: „ Е, сега ... няма да плачем, я !”

Все пак музиката се дели на стилове, банди, песни ... ноти, жаби, мостове, планета, животни, скакалец, паяк, прилеп ... КРАЙ!

ПАРЧЕТО БЕШЕ НА СКУЪРЛ нът зипърс и се казва Пут Ъ Лид он Ит !!! Това се случи на Смокиня, на белия бар, бях пребледнял и пресъхнал, защото я видях за първи път. Приближаваше към мен с този абсолютно излишен шал върху себе си. Можех да видя тялото й, колко беше попило от лятото.

„Той просто се къпеше в спомена като в оазис сред Сахара.. пиеше от него, разпръскваше го наоколо,  носеше се по него, лигавеше се из него. Водата също беше едно незаменимо нещо в живота. Една вода, а? „

И тя дойде до мен и аз усетих как мирише на къпала се в морето и после изсъхнала от слънцето кожа. Кожата й, кожата й ... Скуърл нът зипърс, вие сте моите хора, колкото и да ми струва ще свирите на моята сватба ! Но сте от онези с уловката, а! си ги забравил – а! са се изгубили из лабиринтите на КакБешеИметоНаОназиБанда.

Всъщност той не се замисляше,че около него се носи същото ухание на същата кожа. Само се мотаеше из невероятно изпълнения с подробности, вече разширен плочник над бездната и не можеше да спре да крачи.

Капна му някаква капка.

„Ааа, стига си ме пръскала ! Ще дойда и ще те удавя!”

Капна му втора. Инстинктивно отвори очи.

Над него се стелеше доста гъста мъгла. Само кафеникафи очертания и движещи се облаци от неадекватни цветове се шляеха пред очите му. Какво точно стана? Къде отиде всичко? Не можеше да си поеме въздух, много се беше развълнувал явно.

Чу далечния глас на някакъв непознат : „Нищо повече не можехме да направим. Не се обвинявайте. Вие ли ще се погрижите за нещата му?”

Тя избърса очи и кимна без да се обръща към лекаря. Искаше да я оставят насаме с него да си го нацелува както си знае, да му прошепне нещо за изпът.

Наведе се и бръкна под леглото, където имаше малък касетофон. Обърна хиляди пъти презаписваната касетка на Скуърл Нът Зипърс на страна А и натисна Плей. Усмихна се на факта, че преди години той беше залепил на транзистора стикер с плажуващ пингвин. Е гати простотията!

Увеличи максимално, за да заглуши правата линия и запя Пут Ъ Лид он Ит.