Значи той е на 16. Става сутринта и не знае защо става, закусва незнайно защо ... а чакай, не...нещо му стърже стомаха просто ! Ама може и без това да се мине, защото има 7 пропуснати повиквания и хора се оказват на места, звучащи интересни и като цяло, какво му пука на него дали ще яде !?
Станал си е облечен и директно нахлузва кецовете, телепортира се до масата в кухнята, където го чакат 5 лв и по същия бърз и невидим начин се изнизва от вкъщи.
Ако си мислите, че му се случва нещо особено, грешите.
За сметка на това, обаче, тя е на 17. Събужда се и вече знае какво да си облече, успява да се справи за изумителните 7,4 мин ( поздравява се за това ), изпърхва до кухнята, където се стопява в обятията на баща си, за което е възнаградена с 10 лв и обещава да я кара "умната!"
Закусва половин грейпфруп и едно варено яйце, гарнирани с половин препечена филийка хляб ( поздравява се за това! ) После просто стиска бели зъбки и феерично се взривява в деня си. Да, това е възможно, повярвайте ми.
Вие, мили приятели, сте на по 45. Вие ставате в 6, за да отидете на работа в 8, после да се приберете към 7. Всичко това, за да купите на децата си телевизор, компютър, кола. Купувате си и правото на лично пространство, защото сте много уморени и много изнервени. Купувате си непознаването на вашите деца. Купувате необразованост. Купувате криворазбраната им свобода. И почти щяхте да забравите, но се върнахте обратно до стилажа и си купихте и безсилие пред собствената си грешка. Да, те не знаят какво искат. Да, тях това не ги интересува. Да, героите им са празноглави, богати наследници и неграмотни убийци. Да, те определено се друсат и ще трябва да ви посмачкам с това, но ДА те изобщо не обичат себе си и дори не го осъзнават. Не са ли много горки ?
Нека сега заговорим по същество и да се върнем към заемите ви и неидването на това увеличение на заплатата, което чакате от година и половина. Или по-добре за чудесния факт,че плащате баснословни суми за образованието на наследниците си, а такова няма. На негово място има някакъв виц. Вие знаете това, но този ви е от онези, които са "смешни вътрешно". Само ще си прошепнем за погрома в личния живот. Я, по-добре да помълчим.
Минута мълчание.
"Ми какво да ти кажа, мойто момиче. То кафето си знае по-добре от мен. Ето на, ще се ожени, ще намери хубава работа, ще го обичат колегите, ще пътува...Ето!- път!..."
А той, човека, едничкия син, си топи краката в утайката на радиоактивната река, гризе зелен морков, слънцето го пече, топло му е и въобще не го е** !
